Простих си ненавременната ми поява
в прилично подредения твой мъжки свят;
простих ти незаслужената ми тиара.
С простителност, наситена в оранжев цвят.
Повярвах, че Синът Човешки-Божий
изкупи всяка болест, горест, смърт и грях;
изтрих от речника си "невъзможност".
И отредих на вярата ми пурпурния цвят.
Прелях ожидането си в бездънна стомна,
без мярка да я пълня с милост, благодат;
и да отсипвам щедро на сърцебездомника.
Надеждата ми заблестя в лазурен цвят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up