И двамата...
Живяхме в мир и без награди,
а времето си беше с нас.
И нямаше за нас прегради
във всеки ден и всеки час.
Във мир и обич си живяхме.
Живяхме двамата с любов.
И най-добрите дни видяхме
в живота ни и стар, и нов.
Вървяхме под небето синьо
със твърда крачка и напред.
И пиехме любовно вино
от стиховете на поет.
Сега - след толкова години,
когато вече и не спим,
мечтаем за простори сини
и с обич да се подкрепим.
Че обичта сега ги свързва
и старческите ни тела.
А времето духът развързва
в последните ни стъпала.
И хванали сме си ръцете
да се държиме на крака
и с радост във сърцата- двете,
ще си отидеме така...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е да остаряваме заедно с любимия човек.... Поздравления за поредния хубав стих!
-
Това е благословена любов!...Толкова години....дай Боже, всекиму!
-
Красива приказка, кой ли не мечтае така да изживее живота си, хванал за ръка любовта... Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Желая ви хубав и радостен ден!