От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат
провират се през бримки и възли.
Дантелата прилича на очакване
планетата ми да се промени...
Да скъса хоризонта ми лисица
и роза да разпръсне аромат.
За кратко да ми погостува принцът
и някак да ме върне в младостта, ...