Сутрин рано мирише на любов,
ден прекрасен, чист и нов.
Гледат ме прекрасни две очи
и до болка любовта в тях личи.
Момче, ти си най-прекрасен блян
от никоя друга несъзрян.
Пъстър като тиха есен
не човек, а рай небесен.
Ти си дом, ти си и закрила,
ти си прегръдката най- мила.
В пустиня си оазис с вода студена,
пълна с тайни вълшебна вселена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up