И едно Обичам те ми стига,
щом притворил съм очи във мрака.
Топлината нежно ме облива,
сякаш слънце греe в юлско лято.
И едно Обичам те ми стига,
да посрещне ме сред тишината.
В зимна вечер парещо опива
с вино, неоткрито на Земята.
И едно Обичам те ми стига,
а звукът му озари душата.
Пали сякаш влюбена авлига,
ме окриля с песента си свята!