Сбогувах се със летните лъчи,
с които изгревите галеха морето.
Когато се разделяме- мълчим.
И няма песен носи се в небето.
Не мога лято да ти нарисувам.
От вчера все тъй кротичко вали.
Сбогом казваш...това е просто дума.
А, Господи, как може да боли!
Пристъпва есента като момиче.
Събрала дъжд и бурни ветрове.
И есените могат да обичат.
Септември съм. Не знам позна ли ме...