Аз мога да горя от смях на бебе.
А сетне да кипя от яд и мъст.
И мога да съм дъх и лек потребен.
Когато Бог не носи твоя кръст.
Аз мога да смаля света за тебе.
А после да зовеш за бряг и брод.
Додето сто морета правят гребен.
И търсят своя път и нов живот.
Ти чакаш да родиш звезди и огън.
Та с плам любим да светиш в мен с лъчи.
Но знай, че днес съвсем без теб не мога.
И гледам право в две добри очи.
© Небесен Владетел All rights reserved.