В душата си издигнах храм и паметник издигнах там за теб, за твойта чистота, на теб, на твойта красота. Но храма ти опустоши и паметника разруши, и вместо тяхното всевластие издигна дом на сладострастие. И оттогава раздвоение в сърцето ми и глуха пустота, нахлу. Разкъсва ме презрение и мрачна обич към света. Наивно тези чувства крия, и стихове пиша, живота прославям, но сладострастната помия, която в мен изля, все не успявам да залича аз, да изтрия и вместо нейната стихия, да построя отново там и паметник, и храм.