Нямам сили да се боря за нещо вече изгубено.
Нямам сили да се мъча за вече нещо обичано.
Не искам да бягам в пустошта забравена.
Не искам да се крия в самота отдадена.
Не мога да чакам любовта да отрежда.
Не мога да искам времето да ни зарежда.
Не бива да вярвам, че далечността лекува.
А защо още чувствам, че за нас си струва?!
© Лекса Джорджис All rights reserved.
Брависимо