И какво като имам прозорци –
в тях усмихнато утро ме буди!
И какво, като имам прозорци,
озарени от залези луди?
И какво, като имам прозорци
зад които луната сърфира,
щом висят, като примка на шия,
между земната плът и ефира,
между кал и небе светлооко...
Щом душата ми с болка разбира,
че нагоре е много високо,
а надолу, пълзят тротоари ...