И какво като не ме обичаш, за утеха друг целувам!
Правя се, че го обичам и от околните, че го ревнувам!
Нощем, знаеш ли, че теб сънувам,
а при него тихо и виновно аз будувам!
Знаеш ли, че те обичам и теб търся по улиците и в цветовете?!
Знаеш ли колко те изтръгвам и пак нахлуваш в мислите и световете?!
При него съм, а колко много тебе искам,
самонаказвам се и се правя, че добре съм!
С него съм, ала не ми отива, греша,
че любов от сърцето ми прелива!
Сякаш без душа съм вече, не мога него да обичам,
не трябва теб да те отричам, ...