Пропукват отново в камината съчките.Проблясват искрите и чувствам се жива.Какво от това, че по-силни са бръчките?Какво от това, че отново е зима? Снегът е затрупал следите от минало,а зимният вятър навява пъртините.Чувства, горели към всичко отминалосега притъпени се връщат към тебе! Смътно поглеждам свещта догоряла.Празнично мигат звезди покрай нея.С восъчни сълзи за теб закопняла,стискам във шепите си... и пустея!................. И още пропукват в камината съчки.... И въглени живо горят ли, горят.Какво от това, че отново е зима?Какво от това, че пак съм без теб!?