Sep 28, 2020, 10:02 AM

И котенцата могат да летят 

  Poetry » Other
484 4 7
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви,
към топлинката път да им проправи.
да си безкрил, сред хищни, не върви,
и плащещи - хиенските им нрави.
Пияните светулки са звезди,
в очите на живота, лудост свети,
на всеки връх, по котенце гнезди -
мяукащи към Месеца поети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
  473 
И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре ...
  505 
Random works
: ??:??