И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини
забравили и думата балет,
а гарванът завижда без причини
със злобата на неуспял поет...
Отпива слънцето от чашата абсент
получило топлинен удар,
а към звездите, като диригент,
невиждайки ги, маха торен бръмбар.
Кокошка търси европейското си щастие
разбрала, че във нея инвестират,
не знаейки, че ще се превърне в ястие,
което пак в Европа ще сервират...
Копае във земята иманяр –
Историята целува със лопата,
а после проиграва на комар
и нея, и надеждата, и свободата...
От улицата призовава жрица –
Раздавала любов духовна...
Небето пък живее във тъмница
и търси Рая, змията отровна.
Щастливи ли са уличните псета,
когато ги кастрират с хуманизъм?
Къде е днес народната просвета
и има ли демократичен комунизъм?
В училищната лафка се продава дрога,
като митничар е честен политикът,
във ада често търсят да открият Бога,
борец за правда пък е стихът.
И затова и кой ли го чете?
Ех, лебеде, отлично те разбрах,
разбирам също уличното псе,
защото аз съм... само шепа прах...
21.05.2015
© Георги Каменов All rights reserved.