И легендите са се случвали...

                „ Всеки е в плен на собствената си страст.”

                                             Вергилий*

Една Жена изящна

ме позова за грях,

кой дявол я изпраща

така и не разбрах,

понеже не попитах,

а тя и не разкри

когато тръгна тихо

и във денят се скри...

А бе невероятна

и огнена в Страстта,

с която ми загатна

вълшебствата си тя...

Все още не угасва

в мен нейният финес,

че тръпка по-прекрасна

не изживях до днес!..

За миг да я догоня,

за жалост не успях-

отмъкна я завоя

със кръшният й смях...

И ето: от тогава

я викам, но  у в и-

светът се обновява,

а тя не се яви!..

От викане напразно

без време оглушах

и тръгнах да разказвам

за сладкият й грях,

защото са се случвали

легендите... Или

поне сме се научили

да вярваме...

                      Нали?..

д-р Коста Качев

*цитирано по памет