Пръстите ми ронят тишина.
Златни са, когато теб обичат.
Ритмирам, заедно с дъжда
и с него по лицето ти се стичам.
А мокрите ти бузи ме зоват,
с чадърени целувки да ги скрия.
По клепките... В очите ти звънят
женствените, твои сто магии.
И правят ме по-мокър от дъжда.
И по-прозрачен от небесна капка.
От устните ти ражда се дъга.
По мен изгрява. Като отпечатък ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up