От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят
слуха и погледа. Избистрят хоризонта.
Безносата се спуска като ястреб
и късче щастие отнася в ноктите...
Планетите се преподреждат куцайки.
(Вселената през болка оцелява)
И пак посреща всяко ново утро,
и пак със всеки залез се прощава... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up