Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда,
мигом свлече се на колене, като пред вража орда.
Някак поприкри си тирса и за дъждец замоли,
най-простичка добрина за нея дано Бог да стори.
И чу я Той – с камила до оазис я отведе,
с вода и мляко ороси я и плодове й даде,
но тя забрави бързо и очите си не сведе,
а отвисоко се загледа пак нейде надалече, ...