Във парка, спомням си, че тази случка беше -
на любовта за пръв път като налетях...
Момичето на пейката до мен седеше,
навярно мислеше дали ще стори грях...
Целуна ме смутено, нежно ме погали
с ръка по ниско стриганата ми глава.
Зашеметен, объркан, мигах на парцали
и чудех се, скован, какво ме сполетя...
Тя поседя, пък после тръгна си полека –
разочарована, че малък съм за мъж.
Изгуби се натам, по тясната пътека,
замислена, не се обърна ни веднъж. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up