...
И нека се стопи, и този грях,
полегнал нежно в скута на мъглата,
а след това по релсите на влак
да си замине с есенния вятър.
След него ще полегне във пръстта
мелодия, написана за вярност,
а отстрани повехнала страстта
ще чака вест от следващата младост.
Когато се стопи и този грях,
ще се прекръсти всяка изневяра,
а имената, станали на прах,
ще полетят към следващата гара.
© Анастасия All rights reserved.