Дали не бе отложен
жадуваният миг?
Не се превръщай в спомен,
заключен в моя стих.
Отдавна пусна корен
в сърцата любовта.
Не искам да съм спомен,
а сбъдната мечта.
Последен стон, отронен
в избистрени сълзи...
И нека няма спомен,
а слети две съдби.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
От сърце!