И нека със теб се разминем сега!

Всеки по своята самотна пътечка.

Продължи! Не поспирай! Да остане така!

Живяла съм толкова дълго без случки…

На този, най - пъстър и сладък парфюм

от твоята мисъл. И нотите в притчи..

Затварям ги в онзи, най - тъмен килер,

където си пазя нещата за никога.

Записвам ги в стария прашен тефтер,

който отдавна надписах „Несбъдване“.

Ех, ако знаеш, колко вехт е и стар …

Не останаха в него листи за писане.

И нека със теб се разминем сега!

Само във хладния разум облечени.

Без друго е чудо, че сме двама в света!

Лудостта по рождение на самота е обречена…

Не, недей! Не пресичай! Не спирай до мен!

Утре ще дойде зората по старому.

Равно, спокойно, без тръпка. Нов ден.

Остарял е от скука, посивял от обреченост.

И толкоз удобно в мен свил пустота,

която тренирам един живот вече...

Килерът е прашен. Тефтерът без листи.

Не, Непознати! Не спирай! Върви си!

Boube