Колко неща ти им изговори,
а те не ги видяха.
И ти се смееха.
Не спирай да разпаряш оная река,
срещу течението греби.
И в пътя неизвестен тършувай
за словата забодени в дълбокото.
И нека се смеят.
Пожелай си другия свят,
пожелай си той да се пресели
в задуха на самотните дни,
в днешната задушница ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up