Израснах с теб и ти си ми като сестра...
Обичам те!
Прощавам ти!
Бъди във мир!
Моля те, прости на мен и ти...
И когато повеят ни събере - ще бъда там.
Ще се разтворя, ще се оголя и ще чувствам.
Когато слънцето повика ни - ще бъда там.
Частици от сърцето си към теб ще пръскам.
Но защо сега ти каниш ме във своя дом?
Защо опитваш да отключиш катинара, за който вече нямаш ключ?
Нима от уважение, от съжаление или от срам? ...