Умряла съм
и никой не разбра,
със пълни шепи жито си раздавам,
приемат го с усмихнати лица,
рецептата за спомен им оставям.
И аз се включвам
в тяхната игра,
а те не виждат колко съм умряла,
разбрах, че не е сън това,
а много дълго с мъртви съм живяла.
© Ивон All rights reserved.
Поздрав!