Заби́ тревожно старата камбана,
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята,
живя човекът горд и в суета,
но без храна остави си душата –
тя върна се, отгдето бе дошла.
Изгуби се сама във пътя вечен
и нищичко със себе си не взе!
Един живот остана тъй далечен,
обгърна я безкрайното небе!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up