May 4, 2006, 1:37 AM

...и някога 

  Poetry
878 0 2
...и някога
И някога горда аз тебе поглеждах -
високо вдигната бе моята глава,
аз обич не давах, аз гледах с насмешка
на всички, отдали се на любовта.
И вярвах, и мислех, и знаех,
че бях дала дума една:
да бягам далече, далече от всички,
далече наи-вече от любовта.
Сърцето от камък, душата - желязна,
любов не усещали те до сега.
Твърда, уверена и много властна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Златанова All rights reserved.

Random works
: ??:??