И НЯКОЙ ЧУ ЛИ ПРОСТИЯ МИ ГОВОР
... дали е от студения април? – мен напоследък никъде ме няма,
и скитам сам, пиян, недраг-немил, и моят ден е зрителна измама,
несретник, през напуснатия парк се смъквам за един тегел на плажа,
или мълча на книжния пазар, несмогнал в стихче-две да се изкажа,
цял ден се питам – чист като дете, сред толкова поети – херувими,
кой книжици купува и чете, кого нахраних с кръшните си рими,
и – ако всички думички са прах, защо не този прах да бъде звезден? –
в последно време много ме е страх, че ние – безсловесни, ще изчезнем,
Поет ли? – кръгла дупка на геврек, и някой чу ли простия ми говор? –
един – ненужен никому – човек, подписал се под Божието слово.
© Валери Станков All rights reserved.
И мене ме хваща страх, Валюше.