И няма ден, и няма нощ
И няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша.
С цигарата – най-вярната любима,
и тази нощ леглото ще делим.
По устните ми влажни ще премине
подобно ласка пушечният дим.
И този път наместо страстен огън
тя взора ми за миг ще замъгли,
но друга да обичам аз не мога. ...