Животът не е никак лесен
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни
със цвят оловен, тъмносив.
А аз със силите си скромни
се чувствам вече полужив.
И като пламъци невидни,
горят ме грижите накуп.
Понасям думите обидни
на нов език - и тъп, и груб.
Топят се в мен и дълги нощи,
а утрото е с вкус горчив.
Денят пристига с късни пощи
и става кисел, и стипчив.
Че дълъг стана този преход.
Мираж е вече всеки Рай.
И чувам аз далечен ехот:
и няма край, и няма край...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави!