Jul 29, 2010, 10:02 PM

... и обичам... обичам 

  Poetry » Love
670 0 5

Ти ми беше - и си онова, малкото нещо,
което ми стигаше за вчера и днес,
да съм истински много щастлива,
да живея с дъха ти наяве и в унес.

Ти ми беше черешово цъфнало клонче.
Незабравчено утро в небето ми синьо.
Слънчогледова пита на лято ухаещо.
Моето всичко, което обичах, обичам.

А когато без тебе осъмвам, съм капчица,
с която много на дъжд заприличвам.
Щом съм с теб, съм  птица - вълшебница.
До забрава летя и обичам... обичам.

Капка топла сълза и ти шепна наздравица
за летящите мигове и за всичкото наше.
Не, не страдам, моя обич и слънчице...
и съм шепа от щастие с твойто обичане.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??