И падна мрак злокобно ням!

Мъгли обвиха синкавата нощ...

Гневът, безмилостно голям,

заби се в мене като нож...

В очите ми се впиваха чертите

на твоето изваяно лице

и тръгнаха по миглите сълзите,

бодейки ме кат' финно стъкълце...

Цигарите пригасях напол'вина,

а пушекът рисува твоя лик

и спукаше се той като лавина

да целуне дървения пепелник...

През прозорците, напукани и стари,

вятърът ми шепнеше къде си...

Като врати на гниещи хамбари

люлееха се белите завеси...

Тихо на стените се помолих,

сякаш за молитвите са храм,

отпуснах се, очите си затворих...

И падна мрак злокобно ням!