Сгушила се в сумрака на стаята
блажено прелиствам те пак.
С очи събличам те цялата
и ти ме събличаш с′ замах.
Няма тайни, само голи тела,
само тръпнещо нежно очакване.
И ето - плъзва се твойта ръка,
аз политам, о Музо, почакай ме!
Чаша вино сипи си и пий -
то горчи и ти пари езика.
Как сладко след него целуваш ме ти
и пиян си, и пак ти се пие!
Нищо ново - познатите страници
като от книга любима за мен.
Сега ще посегнеш, ще разрошиш косите ми
и ще вземеш гърдите ми в плен.
После леко ще тръгнеш надолу
и бавно ще достигаш целта.
Тя те чака и твоя е цялата,
и изгаря - потуши я сега!
© Ния Младенова All rights reserved.