Sep 8, 2019, 10:24 AM

И пак е есен 

  Poetry » Strict forms
1165 0 1

Дойде поетът отдалеко

в града бетонен. Беше пролет.

И с лирата си звънка леко

запя за обич, вяра, полет.

 

Не спираше най- откровено

да възхвалява любовта

и от сърцето несъмнено

споделяше със жар мечта.

 

Не просеше за гръмка слава,

със зов жела да е полезен.

Ала тълпата си остава

каквато е била... мъгла.

 

И тук изпял последна песен

замина той. И пак е есен.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??