,,...И пак ще си сама, а ще е есен...“
И пак съм си сама. А пък е есен
и ,,р“-то в месеца в тила ми диша.
По-стръмен пътят стана.Не по-лесен.
Все бързам някъде...Работя...пиша.
Перчемът само леко посребрен е.
И всеки косъм бял, де беше черен,
една мечта е моя осланена...
Последният, признавам е от тебе.
Е, както пяхме в една стара песен-
косите, мили мой, ще си почерня.
Това поне сега е много лесно... ...