И под сто лица да се скрия,
и под сто псевдонима стихове да пишех,
и под сто имена да бях в живота си,
нима душата ми нямаше да прозира, да ме издаде?
И по сто начина да можех да благодаря,
и сто метода да използвах, да се извиня,
нима щях да спра да греша
или щях да мога да изразя чувствата си с едно "благодаря"?
И в сто варианта да можех да се преобразя -
лицето си, тялото, гласа,
нима щях пак да бъда себе си,
себе си, но под сто лица?