И пожелавам го на всички
Аз крия се от празни хорски думи,
от тях не мога нищо да науча,
във този свят – далечен и безшумен,
ще се стопя, но нещо ще се случи
Врата ще се отвори, ще ме викнат,
и аз, като един лакей продажен,
ще влезна вътре, за да свикнат,
че след смъртта ми ще ме има даже.
Сега отпивам бавно в тишината
от виното. Животът стърже, сякаш
единствено звукът му е останал
и невъзможно е да го дочакаш.
Така вървя и слънцето не стига,
а вятърът е само паж назаем,
ще скъсам и последната си риза,
за да си тръгна гол и сам накрая.
Но нека пием – миналото носи,
eдинствено тъга и празни срички.
Ще пазя вечно моите въпроси –
и пожелавам го това на всички...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави за смисления стих! С Илко!
-
Чудесно е, Ивайло, както всичко което съм чел от теб!
Само две неща не ми стоят добре:
"Аз крия се от празни хорски думи," - Укривам се от празни хорски думи, поне на мен така ми звучи по-добре
и - ако махнеш това "Ала" в трети куплет първи стих, мисля, че ще звучи доста по-изчистено.
Иначе - страхотна творба - глътка свежа поезия на фона на цялата посредственост която пълни сайта!
Поздрави! -
Но нека пием – миналото носи,
eдинствено тъга и празни срички.
Ще пазя вечно моите въпроси –
и пожелавам го това на всички...
Поздравления за това стихотворение. -
Човек, без минало е като сирак във Вселената, без въпроси, които са прожекция от миналото и отговори за бъдещето е като камък без душа...
Поздравявам те за това стихотворение!
пп Жалко, че не е прочетено. Всъщност е твърде високо за повечето - това е една от причините...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления!