Новината се стовари като гръм върху ми... Сърцето ме заболя... Дъхът ми спря... Вкопчих се в спомена...
Чувствах толкова много, толкова много болка...
И после отричах, после виках, после плаках, после писах... В букви и в ноти... После рисувах - чувства...
Не беше достатъчно... Нищо не беше достатъчно...
Мисля, че съм в лабиринт... Мисля, че лабиринтът няма изход... Мисля, че отвътре съм на парчета, натрошена, разкъсана...
Вече не мога да контролирам двата свята - този на чувствата и този на мислите... Сблъскаха се и се сляха във едно... А може би взаимно те се разрушиха... И всичко в мен сега е на руини... Всичко...
Какво да правя? Нямам дори кой да прегърна... А имам такава нужда...
Не зная каква е новината,но много те е наранила.
Все пак лабиринтът има изход и вярвам,че ще го намериш.
Стихът ти е много хубав!Прегръщам те,макар и виртуално!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.