Свечерява се безкрайно романтично.
Златно слънце върху тихнещ хоризонт.
Леко джазово парче ме гъделичка
с дрезгав глас на мъж
под тънкия блузон.
Кадифената излятост на завесите
се приплъзва върху меката ми длан.
Не проклинат ли съдбата си принцесите -
сред разкоша на двореца - да си сам!
Тази масичка от тъмна дървесина
е направена за гъст аперитив.
Всеки принц навярно себе си проклина, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up