И птиците сънуват пак небе,
дори когато то ги е забравило.
И на съзнанието
в необятната сърцевина
подклаждат огъня отминали пожари.
Разделят времето
на звездно или слънчево.
Мъглите ги притискат към земята,
а те очакват нови ветрове,
които да ги вдигнат над земята...
И се стремят със цялата си същност
небето им да ги познае.
Какво от туй, че днес са без крила?
Нали са птици...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
И птиците сънуват пак небе
дори когато то ги е забравило...
И се стремят със цялата си същност
небето им да ги познае!
Поздрави и усмивки Марго!