И птиците умират, но летейки, отнесени от полет във съня... Не искам да си мислиш, че шептейки не мога в миг да изкрещя. Когато си помислиш, че съм кротка, ще издера на бурята гласа, светкавично ще блясна и потопна ще бликна изпод облак след това. Когато ме намериш много дива, ще кротна, като есенна трева, сълзите в шепите ще сбирам, във тях да давя лудостта. Когато ме притеглиш земно да стъпвам със нозе в мъгла, подобно вятър ще отлитна с разперените от любов крила. Когато ме заставиш да живея по еталон от светска суета, със птицата във мен ще литна, отнесена от полет във съня...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.