Живея в смели контрасти
или следвам хода на черното,
гонейки яростни страсти
често се губя в последното.
После откривам дъгата,
стои пред вратата ми входната
и оглеждам световната карта -
къде ли избяга предходната.
Мрака разглеждам под лупа,
с негови тайни приказвам си;
казват, сянка в него се лута -
че моя била е представям си.
С мечтите сме първи приятелки,
в събота вечер бъбрим си дружно;
единствени мои верни слушателки
за хапчета гълтам ги, когато е нужно.
Ползвам древна, архаична матрица
за модел на мойте чувства
свръхмодерни,
през прозрачния спектър на птица
пречупих всичките реалности
имагинерни.
Наизуст научих всички кръстовища,
разминах куршуми, дъжд и умора;
а в джоба ми дълбоко останаха
пакетче дъвки,
една любов
и разни хора.
© Пламена Недялкова All rights reserved.