Sep 4, 2011, 10:18 PM

И само в Тишината... 

  Poetry
1319 0 36





И   САМО   В   ТИШИНАТА...

_________________________________________


"Това, което е писано да стане, ще стане... 
Затова най-добре е да запазим Тишина!" 
Шри Раман Махариши 



Понякога само в Тишината... 
Можеш да чуеш Истината. 
Тази Истина... 
Категоричната. Немислимата. Безпощадната. 
След която нищо друго не ти остава. 
Освен да замълчиш. И ти. 


Твоята римувана Тишина. 
Която пее стиха на Живота. 
А ти стискаш палци безкрай да продължи. 
Онази безнадеждно закъсняла Пролет. 
С тъжен дъх на Последна Любов. 
На дъжд и синева. И със цвят на Звезди. 
За сетно сякаш обсипали небесния Покров. 


Дете непокръстено... Въплътено в Мъж. 
Който едва към края на житейската си уличка. 
Ненадейно. Фатално. Някак отведнъж... 
През издайно рукналите си сълзи. 
Разбира, че на този Свят нищо не е вечно. 


Че няма вечни Приятели. 
Няма вечна Любов... 
Нито Звезди неугасими. 


Вечна е само на Човека Душата. 
Която в Тишината пее. 
Стиха на твоя пореден Живот. 
Тази вътрешна... Съкровена... Неистова Тишина. 




Която единствено може да ти прошепне Истината. 
Понякога...




2011 г.
                                                            Виктор БОРДЖИЕВ

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??