Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата
от дървото на болката ябълков цвят.
А светулките чакат, но попиват в земята
и ме водят натам. (Пак ли в долния свят?)
Онемя от несбъдване детското в мене.
Все мечти си рисувах – с оранжев молив.
Тя, съдбата, е сводник. И пак ме ожени
не за принца добър. (Кой го търси красив.) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up