Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен
и искаш да ми кажеш много!
Но, както някога се лъжем,
когато уж си взехме сбогом.
Внезапно спомените някак
годините са заличили!
Говорим си за всичко, сякаш
че вчера сме се разделили. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up