Със залеза небето ще изгаря,
а аз ще се превръщам ...в пепелище,
в което да засееш куп надежди,
и урожай да жънеш в късна есен.
И ще припламват облаците буреносно,
стихиен вятър във душата ми ще рови.
И ще помита с дива ярост пепелта след мене.
Небето огън ще разгаря. Дали обаче плод ще расне?
И ще разливат лунни дъждове след мене.
И ще заливат утрините, безутешно.
Нощта ми ще е сляпа, немощна...
А някой отстрани ще вика: Още!