Взирах се
и в себе си търсех оправдания
за невъзможните мисли, които причиних,
замислях се
и редях нови и по-нови очарования,
които, като във вълшебна приказка,
щяха да сбъднат нечии мечти...
Стрясках се
от жестоките, определени за някой, предсказания
и разбирах невъзможните им обрати отстрани...
Впусках се
с мойте викове от разстояния ...