И след години, когато някога се прибереш
оттам, отдето тъй набързо си излязъл,
от селото, когато с радост ти си тръгнал за града,
от минало в бъдещето - с оптимизъм влязъл.
И тъй, прибираш се премного уморен,
със рутина, която през годините си ти натрупал,
но вече не е същото, тъй както е било,
от теб отишло си е нещо безвъзвратно.
А уж, останало е всичко както и преди,
и в стаята след теб не бутнал никой,
отваряш я и гледаш празните стени;
отвсякъде стоварва ти се някогашен спомен. ...