Животът ми бе сив и мрачен,
безкраен низ от изневери и лъжа,
но ти изгря като звезда пред мене
и ми показа истинската красота.
Когато плачех, идваше безмълвна
и подаваше ми в труден миг ръка.
И в мен щастие за миг покълна...
когато бранеше ме смело от калта!
Ти показа ми, че слънце грее,
опора даде ми в две очи.
И чувах вече славеят как пее,
и спряха да капят сълзи! ...