green_girl (Кристиана)
28 12
Apr 22, 2005, 9:24 AM

И стих ти посветих 

  Poetry
2312 0 5

Животът ми бе сив и мрачен,
безкраен низ от изневери и лъжа,
но ти изгря като звезда пред мене
и ми показа истинската красота.

Когато плачех, идваше безмълвна
и подаваше ми в труден миг ръка.
И в мен щастие за миг покълна...
когато бранеше ме смело от калта!

Ти показа ми, че слънце грее,
опора даде ми в две очи.
И чувах вече славеят как пее,
и спряха да капят сълзи!

Ти научи ме как да обичам
и стопли с длани този град студен...
Заради теб от всичко се отричам,
дори от най-скъпото за мен!

Но днес в очите ми любими
аз виждам - нежна е смъртта...
Има толкова думи непростими...
Тръгвай... но вземи и моята душа!

© Кристиана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??