И съм щастлива
Есен е. Вървя по пътя си, минават хора покрай мен,
бързащи за някъде, с различни исктории и съдби.
И си мисля: " Моята съдба каква е? "
Правя преглед на нещата, които искам от живота и стигам до извода,
че ти си всичко което имам, което искам и от което се нуждая.
Ти си моят живот, моята любов, минало и бъдеще, щастие и тревога, всичко.
Всичко! Всичко си ми ти! И съм щастлива. А навън е есен и съм обгърната от самота.